Безработица в България през 2026 г.: райони и данни
Безработицата в България през второто тримесечие на 2026 г. е 3,5% по наблюдението на работната сила на НСИ. Оценката от извадката е за 107,1 хил. безработни лица. Националното число е кратък отговор, но не описва еднакво шестте статистически района, различните възрасти и продължителността на търсенето на работа. В този материал показваме тези разрези заедно, с ясни знаменатели и с наши възпроизводими изчисления.
Данните са за хора на възраст 15 и повече години, освен когато до конкретен показател е изрично посочена друга възрастова група. Безработен по методологията на изследването не е синоним на човек, регистриран в бюро по труда, нито на получател на парично обезщетение. Поради тази разлика при сравнение със статистика на НОИ числата няма да съвпаднат и не трябва да се изваждат едно от друго.
Най-важното за безработицата през 2026 г.
- II тримесечие: 107,1 хил. безработни и коефициент 3,5% според НСИ.
- I тримесечие: 96,8 хил. и 3,2%; разликата в коефициента е 0,3 процентни пункта.
- Регионална крайност: 8,9% в Северозападния срещу 1,8% в Югозападния район.
- Местоживеене: 6,8% в селата срещу 2,6% в градовете.
- Продължителна безработица: 45,0 хил. души, или 42,0% от безработните.
- 15–29 години: 8,1%; този възрастов интервал е различен от реда за 15–24 години в подробната таблица.
Как се промениха показателите между двете тримесечия
| Показател | I трим. 2026 | II трим. 2026 | Разлика |
|---|---|---|---|
| Безработни лица, хил. | 96,8 | 107,1 | +10,3 хил. |
| Коефициент на безработица | 3,2% | 3,5% | +0,3 пр. п. |
| Продължително безработни, хил. | 41,6 | 45,0 | +3,4 хил. |
| Дял на продължително безработните | 43,0% | 42,0% | −1,0 пр. п. |
| Коефициент, 15–29 години | 7,2% | 8,1% | +0,9 пр. п. |
| Търсещи първа работа, хил. | 12,4 | 12,4 | без промяна |
Преминаването от 3,2% към 3,5% е увеличение с 0,3 процентни пункта, а не с 0,3%. Броят на оценените безработни е по-висок с 10,3 хил. души. Не е коректно тази промяна автоматично да се нарече трайно влошаване на пазара на труда: наблюденията са за различни части от годината и са обременени с извадкова грешка. За твърдение за устойчива тенденция са нужни още съпоставими периоди.
В същото време броят на продължително безработните се увеличава от 41,6 на 45,0 хил., но делът им сред всички безработни намалява от 43,0% на 42,0%. Няма противоречие: знаменателят, общият брой безработни, е нараснал по-бързо. Това е добър пример защо абсолютен брой и относителен дял винаги трябва да стоят един до друг, когато говорим за социална статистика.
Безработица по шест статистически района
| Район | Коефициент | Безработни, хил. | Спрямо страната | Дял от безработните |
|---|---|---|---|---|
| Северозападен | 8,9% | 25,3 | +5,4 пр. п. | 23,6% |
| Северен централен | 4,8% | 14,1 | +1,3 пр. п. | 13,2% |
| Североизточен | 4,6% | 18,4 | +1,1 пр. п. | 17,2% |
| Югоизточен | 4,5% | 19,5 | +1,0 пр. п. | 18,2% |
| Южен централен | 1,9% | 10,7 | −1,6 пр. п. | 10,0% |
| Югозападен | 1,8% | 19,2 | −1,7 пр. п. | 17,9% |
Северозападният район има най-висок коефициент, 8,9%, а Югозападният най-нисък, 1,8%. Разликата е 7,1 процентни пункта. Ако се разделят двата коефициента, първият е приблизително 4,9 пъти втория, но това е отношение между статистически проценти, а не между абсолютни бройки. Северозападният район представлява около 23,6% от оценените безработни лица в страната при този период.
Северният централен район е с 4,8%, Североизточният с 4,6%, Югоизточният с 4,5%, а Южният централен с 1,9%. Когато се подреждат районите по процент, те не се подреждат непременно по брой безработни: по-голяма работна сила може да даде повече хора дори при по-нисък коефициент. Именно затова таблицата показва едновременно оценения брой, коефициента и дела от националния брой.
Защо процентът и броят отговарят на различни въпроси
Коефициентът на безработица е отношението на безработните към икономически активните хора, тоест към работната сила. Той не е дял от всички жители, от всички хора в трудоспособна възраст или от всички регистрирани в бюрата. Например 25,3 хил. безработни в Северозападния район и 19,2 хил. в Югозападния говорят за оценен обем; съответните 8,9% и 1,8% описват риск в различни по размер работни сили.
Също така не може да се заключи, че даден район предлага по-малко свободни работни места само по един коефициент. За такава оценка биха трябвали отделни данни за свободните позиции, участието в работната сила, миграцията и профила на квалификациите. Дори когато сравняваме едновременно брой и процент, извадката не описва конкретен човек и не дава вероятност той да остане без работа.
Разлики по пол, възраст, образование и местоживеене
| Група | Безработни, хил. | Коефициент | Разрез |
|---|---|---|---|
| Мъже | 65,2 | 4,0% | Пол |
| Жени | 41,9 | 3,0% | Пол |
| Градове | 61,5 | 2,6% | Местоживеене |
| Села | 45,7 | 6,8% | Местоживеене |
| 15–24 години | 16,7 | 13,1% | Възраст |
| 25–34 години | 22,2 | 4,7% | Възраст |
| 35–44 години | 21,4 | 2,8% | Възраст |
| 45–54 години | 21,1 | 2,4% | Възраст |
| 55+ години | 25,7 | 3,2% | Възраст |
| Висше образование | 14,9 | 1,4% | Образование |
| Средно образование | 55,9 | 3,3% | Образование |
| Основно образование | 27,7 | 12,4% | Образование |
| Начално и по-ниско | 8,6 | 18,8% | Образование |
При мъжете коефициентът е 4,0%, при жените 3,0%. В градовете той е 2,6%, а в селата 6,8%. Отношението между селския и градския коефициент е приблизително 2,6 пъти. Това е сравнение на групови оценки; не означава, че самото местоживеене е единствената причина за разликата. Възрастовата структура, образованието, достъпът до транспорт и профилът на местните работодатели могат да се различават едновременно.
Подробната възрастова таблица показва 13,1% за 15–24 години и 4,7% за 25–34 години. Прессъобщението отделно посочва 8,1% за 15–29 години. Това са два различни интервала и не са взаимозаменяеми. По-голямото число при най-младата група не трябва да се чете като процент от всички младежи: в знаменателя са икономически активните хора в съответната възраст, а много учащи не попадат в работната сила.
При образованието коефициентът е 1,4% за висше, 3,3% за средно, 12,4% за основно и 18,8% за начално или по-ниско. Последните две групи се различават по дефиниция и не бива да се свиват в една стойност без изчисление от съответните бройки и работна сила. Сравнението показва връзка в наблюдаваните данни; то не измерва самостоятелния ефект от придобиване на диплома при един и същ човек.
Колко дълго хората търсят работа
| Продължителност | Хиляди лица | Дял от 107,1 хил. |
|---|---|---|
| До 5 месеца | 43,9 | 41,0% |
| 6–11 месеца | 18,3 | 17,1% |
| 12–23 месеца | 20,4 | 19,0% |
| 2 и повече години | 24,5 | 22,9% |
Групите с 12–23 месеца и с две или повече години дават заедно 44,9 хил. души по закръглените редове, докато прессъобщението отчита 45,0 хил. продължително безработни. Разликата от 0,1 хил. е закръгляне, а не отделна група. Продължителната безработица е особено важна, защото показва трудности, които не личат от общия коефициент 3,5%. Ниският среден процент сам по себе си не гарантира кратко търсене за всяка група.
До пет месеца са 43,9 хил. души, а между шест и единадесет месеца 18,3 хил. Тези интервали описват колко време е продължавала безработицата към момента на наблюдението. Те не са прогнозен срок до започване на работа. Не могат да се използват и за определяне колко месеца парично обезщетение ще получи конкретно лице: то се изчислява по отделни правила, осигурителен стаж и причина за прекратяване.
Как хората търсят работа според НСИ
В изследването 85,5 хил. души посочват съдействие от роднини и познати, 58,6 хил. пряка връзка с работодател, 40,1 хил. разглеждане на обяви, 34,2 хил. контакт с държавни бюра по труда и 20,7 хил. подаване или отговаряне на обяви. Един човек може да използва няколко начина. Затова сумата на тези бройки надвишава броя на безработните и не е дял на взаимно изключващи се канали.
Нашето изчисление дава около 79,8% за посочилите помощ от познати и 54,7% за директно свързалите се с работодател, всеки дял отделно от 107,1 хил. Това не е измерване кой канал е по-успешен. Таблицата не следи последващото назначение и не позволява да се твърди, че една стратегия причинява по-бързо започване на работа. Показва единствено декларираните действия в рамките на наблюдението.
Оригинален анализ на Смятай
Събрахме двете текущи тримесечни публикации в една съпоставима таблица и пресметнахме регионалните отклонения, дела на всеки район от националния оценен брой, отношението между най-високия и най-ниския районен коефициент, отношението между села и градове и дяловете по продължителност. Формулите и входовете са записани в придружаващия CSV и JSON пакет. Това е производен анализ на публикувани данни, а не отделно извадково изследване на сайта.
- Регионално отклонение: районен коефициент минус 3,5 национални процента; резултатът е в процентни пункта.
- Дял от оценения национален брой: районни безработни, разделени на 107,1 хил.; това не е районен коефициент.
- Регионален размах: 8,9 минус 1,8 е 7,1 процентни пункта.
- Разлика между тримесечията: 3,5 минус 3,2 е 0,3 процентни пункта; 107,1 минус 96,8 е 10,3 хил. лица.
Използването на незакръглени микроданни би могло да промени малко вторичните проценти. Ние имаме само публикуваните закръглени агрегати, затова посочваме едно десетично място и не обещаваме точност до отделен човек. Самото НСИ отчита относителна стандартна грешка 6,4% за броя безработни и 6,3% за коефициента през второто тримесечие. Малките групи са по-несигурни и изискват още повече предпазливост при тълкуване.
Кога да използвате свързаните калкулатори
Ако задачата е лична ориентация за парично обезщетение след прекратяване на трудов договор, ползвайте калкулатора за обезщетение за безработица. Той задава лични входни данни и има различно предназначение от тази национална извадкова статистика. Размерът и продължителността зависят от индивидуални условия и се потвърждават от компетентната институция.
За проверка на осигурителен и трудов период е релевантен калкулаторът за трудов стаж. Таблиците в тази статия не казват нищо за индивидуален стаж, основание за напускане или право на плащане. Вътрешните връзки водят само към вече публикувани инструменти, които решават конкретна следваща задача.
Методология и ограничения
Основният източник е Наблюдението на работната сила на НСИ. Показателите за II тримесечие са публикувани на 14 август 2026 г., а тези за I тримесечие на 21 май 2026 г. Използваме лицата на 15 и повече навършени години за общия национален и районен коефициент. Когато говорим за 15–24 или 15–29 години, изписваме точно възрастовата група. Дяловете, изчислени от бройки, са наши и са означени като такива.
Наблюдението е извадково и при малки подгрупи оценките могат да са неточни. Различните тримесечия не са сезонно изгладени в тази статия. Процентните пунктове измерват разлика между два процента; промяната на броя хора е друга величина. Регионалната таблица е по статистически райони, а не по области или общини. Не приписваме причинност на образование, пол или място на живеене само от едномерните разрези.
Брой регистрирани безработни, брой получатели на обезщетение и брой безработни в извадковото наблюдение са различни статистически съвкупности. Нито една от таблиците не измерва личен шанс за наемане, нито срок на бъдещо търсене. Следващото планирано обновяване е след публикуване на резултатите за III тримесечие на 2026 г. или при официална ревизия на данните.
Източници и проверка на данните
- НСИ: основни резултати от наблюдението на работната сила, II тримесечие 2026 г.
- НСИ: основни резултати от наблюдението на работната сила, I тримесечие 2026 г.
- НСИ: подробни данни за безработните и районните коефициенти
Автор: Иво Георгиев. Разработчик и техническа проверка: Деян Георгиев. Последна проверка: 25 септември 2026 г. Изводите и визуализацията са на Смятай; първичните оценки са на НСИ.
