Свободни работни места през 2026 г.: къде са позициите?
Автор: Иво Георгиев. Последна проверка: 30 септември 2026 г. НСИ отчита 20 869 свободни работни места и 2 299 112 заети работни места към края на I тримесечие на 2026 г. Националният коефициент на свободните места е 0,9%. По-късната публикация на Евростат дава 0,8% за България през II тримесечие, но към тази проверка подробната секторна таблица на НСИ е за I тримесечие. Затова разглеждаме къде са позициите по сектори само за периода с публикувана секторна разбивка и държим националния по-нов сигнал отделно.
Това е статистика за свободни позиции в предприятията, а не броят на хората, които търсят работа, броят на публикуваните онлайн обяви или броят на реално наетите през тримесечието. Едно заето работно място също не е непременно отделен човек в цялата икономика. В този текст разграничаваме абсолютните бройки от коефициента, защото сектор с много голям брой работни места може да има много свободни позиции, но ниска относителна незаетост. Обратното също е възможно.
Най-важното накратко
- Към края на I тримесечие НСИ отчита 20 869 свободни места; сборът на 19-те сектора в XLSX съвпада точно с общия ред.
- Хотелиерството и ресторантьорството имат най-много свободни места: 3679, или 17,6% от всички отчетени свободни позиции.
- Коефициентът там е 3,5%, значително над националните 0,9% за същото тримесечие; броят и коефициентът обаче отговарят на различни въпроси.
- Евростат отчита 0,8% за България през II тримесечие срещу 0,9% през I: спад от 0,1 процентен пункт в публикувания закръглен национален ред.
- Няма публикуван секторен Q2 ред в използвания XLSX, затова не приписваме националния Q2 спад на отделен отрасъл.
Коефициентът се пресмята като свободни места, разделени на сумата от свободни и заети места, по 100. По общите числа на НСИ: 20 869 / (20 869 + 2 299 112) × 100 = приблизително 0,8995%, публикувани като 0,9%. Това не означава, че 0,9% от хората са безработни. Безработицата има друг числител, друга база и друга методология. Също така 20 869 не е „нови работни места за три месеца“: отчетена е наличност към края на периода, а не поток от новооткрити позиции през всички дни.
Къде са най-много свободни позиции
| Сектор | Свободни места | Дял от всички | Коефициент |
|---|---|---|---|
| Хотелиерство и ресторантьорство | 3 679 | 17,6% | 3,5% |
| Преработваща промишленост | 2 595 | 12,4% | 0,6% |
| Хуманно здравеопазване и социална работа | 2 537 | 12,2% | 1,2% |
| Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети | 2 399 | 11,5% | 0,6% |
| Транспорт, складиране и съобщения | 2 240 | 10,7% | 1,6% |
| Държавно управление | 1 994 | 9,6% | 1,7% |
| Административни и спомагателни дейности | 925 | 4,4% | 0,8% |
| Строителство | 766 | 3,7% | 0,6% |
| Професионални дейности и научни изследвания | 654 | 3,1% | 0,8% |
| Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения | 627 | 3,0% | 0,5% |
Хотелиерството и ресторантьорството имат 3679 свободни позиции. Следват преработващата промишленост с 2595, здравеопазването и социалната работа с 2537, търговията и ремонтът на автомобили с 2399, транспортът и складирането с 2240 и държавното управление с 1994. Тази подредба е по абсолютен брой към един момент. Не е класация за най-добро заплащане, шанс за кандидат или бъдещ брой назначения. Няма информация за квалификация, местоположение и условия на конкретните позиции.
Първите шест сектора по брой събират 74,0% от свободните места. Това е наше изчисление от официалните бройки. То не доказва, че останалите отрасли са без недостиг на персонал. В по-малки сектори дори десетки свободни места могат да са значителна част от общите позиции. Сравнение на брой между два сектора без знаменател лесно води до погрешна представа за относителното напрежение на пазара на труда.
Примерът с преработващата промишленост е показателен. Тя има 2595 свободни места и над 422 хиляди заети места. Големият абсолютен брой е свързан и с мащаба на сектора. Публикуваният коефициент е 0,6%, под общите 0,9%. Ако гледаме само свободните позиции, може да обявим преработването за втория най-трудно запълващ работни места сектор. Ако гледаме относителния коефициент, това твърдение вече не е подкрепено от данните. Нужно е да назовем кой показател сравняваме.
Коефициент на свободните места: друга подредба
| Сектор | Свободни | Заети | Официален коефициент |
|---|---|---|---|
| Хотелиерство и ресторантьорство | 3 679 | 102 916 | 3,5% |
| Държавно управление | 1 994 | 112 415 | 1,7% |
| Транспорт, складиране и съобщения | 2 240 | 141 233 | 1,6% |
| Хуманно здравеопазване и социална работа | 2 537 | 211 245 | 1,2% |
| Доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване | 321 | 36 628 | 0,9% |
| Добивна промишленост | 132 | 17 354 | 0,8% |
| Професионални дейности и научни изследвания | 654 | 84 949 | 0,8% |
| Административни и спомагателни дейности | 925 | 112 697 | 0,8% |
| Финансови и застрахователни дейности | 405 | 55 152 | 0,7% |
| Селско, горско и рибно стопанство | 355 | 58 843 | 0,6% |
Хотелиерството и ресторантьорството отново са на първо място, но след него подредбата се променя. Държавното управление има 1,7% при 1994 свободни места, а транспортът и складирането 1,6% при 2240. Здравеопазването и социалната работа са с 1,2%, макар да имат повече свободни места и от двата сектора. Подобно сравнение показва защо абсолютната бройка и относителният коефициент трябва да се четат заедно. Първият измерва мащаб, вторият съотношение спрямо всички работни места в сектора.
На обратния край образованието има коефициент 0,3% при 598 свободни места. Това не значи, че не съществуват училища или специалности с недостиг на персонал. Националната секторна средна може да скрива силни местни и професионални разлики. Източниковата таблица няма разбивка по населено място, длъжност или изискван опит, затова не можем да извеждаме такива заключения. Статията е полезна за национална секторна картина, не за избор между две конкретни обяви.
Всички 19 сектора в една таблица
| Сектор | Свободни | Заети | Коефициент |
|---|---|---|---|
| Селско, горско и рибно стопанство | 355 | 58 843 | 0,6% |
| Добивна промишленост | 132 | 17 354 | 0,8% |
| Преработваща промишленост | 2 595 | 422 356 | 0,6% |
| Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива | 183 | 28 331 | 0,6% |
| Доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване | 321 | 36 628 | 0,9% |
| Строителство | 766 | 138 082 | 0,6% |
| Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети | 2 399 | 381 834 | 0,6% |
| Транспорт, складиране и съобщения | 2 240 | 141 233 | 1,6% |
| Хотелиерство и ресторантьорство | 3 679 | 102 916 | 3,5% |
| Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения | 627 | 125 007 | 0,5% |
| Финансови и застрахователни дейности | 405 | 55 152 | 0,7% |
| Операции с недвижими имоти | 86 | 20 464 | 0,4% |
| Професионални дейности и научни изследвания | 654 | 84 949 | 0,8% |
| Административни и спомагателни дейности | 925 | 112 697 | 0,8% |
| Държавно управление | 1 994 | 112 415 | 1,7% |
| Образование | 598 | 172 584 | 0,3% |
| Хуманно здравеопазване и социална работа | 2 537 | 211 245 | 1,2% |
| Култура, спорт и развлечения | 201 | 39 186 | 0,5% |
| Други дейности | 172 | 37 836 | 0,5% |
Пълната таблица предотвратява още една грешка: да се смята, че „първите десет“ са целият пазар. В останалите девет сектора също има свободни места, включително професионални услуги, административни дейности, финанси, образование, строителство и други. Сборът на всички 19 секторни числа е точно 20 869. Аналогично заетите места се сумират до 2 299 112. Тази проверка на двата стълба на знаменателя е важна, защото дял, изчислен от непълна класация, би бил погрешен.
Възможно е два сектора да имат близък брой свободни места, но много различен коефициент, ако броят на заетите работни места е различен. Това е особено важно при сравнение на голяма преработваща промишленост с по-малка икономическа дейност. Коефициентът не казва колко време е стояла отворена позицията или дали ще бъде запълнена. Той е моментна снимка на съотношението свободни към всички места към края на тримесечието. За скорост на наемане са нужни други данни.
Оригинален анализ на Смятай: дял от свободните срещу дял от заетите
Наши изчисления. За всеки сектор сметнахме два дяла: неговите свободни места като част от всички 20 869 и заетите му места като част от всички 2 299 112. Разликата в процентни пункта показва дали секторът е по-силно представен сред свободните, отколкото сред заетите места. Това не е официален коефициент и не заменя него; това е допълнителен начин да се разбере структурната концентрация. Изчисленията използват точните публикувани бройки, без междинно закръгляне.
| Сектор | Дял от свободните | Дял от заетите | Разлика |
|---|---|---|---|
| Хотелиерство и ресторантьорство | 17,6% | 4,5% | 13,2 п.п. |
| Държавно управление | 9,6% | 4,9% | 4,7 п.п. |
| Транспорт, складиране и съобщения | 10,7% | 6,1% | 4,6 п.п. |
| Хуманно здравеопазване и социална работа | 12,2% | 9,2% | 3,0 п.п. |
| Доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване | 1,5% | 1,6% | -0,1 п.п. |
| Добивна промишленост | 0,6% | 0,8% | -0,1 п.п. |
| Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива | 0,9% | 1,2% | -0,4 п.п. |
| Финансови и застрахователни дейности | 1,9% | 2,4% | -0,5 п.п. |
Хотелиерството и ресторантьорството са най-яркият случай на по-голям дял сред свободните, отколкото сред заетите места. Транспортът и държавното управление също се виждат по-ясно в свободните позиции, отколкото само в заетите. Но и тази разлика не разкрива причината. Възможни са сезонност, разширяване на дейност, текучество, различни практики за заявяване на свободни места или други фактори, които тук не са измерени. Изводът ни е описателен: разпределенията на свободните и заетите места не са еднакви.
При преработващата промишленост картината е друга: делът й от заетите места е голям, докато делът й от свободните е по-малък. Това не отменя 2595-те свободни позиции. Показва само, че при нейния мащаб относителният коефициент остава нисък. Два верни факта могат да звучат противоположно, ако пропуснем знаменателя. Именно затова във всяка таблица ясно обозначаваме дали числото е брой, дял от общите свободни, дял от заетите или коефициент вътре в сектора.
По-новият сигнал: национален коефициент през II тримесечие
| Показател | I тримесечие 2026 | II тримесечие 2026 | Промяна |
|---|---|---|---|
| България, Евростат | 0,9% | 0,8% | −0,1 п.п. |
| ЕС, Евростат | 2,1% | 2,0% | −0,1 п.п. |
Евростат отчита 0,8% за България през II тримесечие на 2026 г. срещу 0,9% през I. Това е по-нов национален сигнал, но не дава основание да пренесем секторната таблица на НСИ едно тримесечие напред. Нямаме потвърдени Q2 бройки за хотелите, здравеопазването или промишлеността в използвания национален XLSX файл. Националният спад с 0,1 пункт може да отразява промени в различни сектори и знаменатели, които не се виждат от едно обобщено число. Следващата подробна публикация трябва да бъде проверена преди секторният текст да се обнови.
И при сравнение с ЕС има условия. Евростат дава 2,0% за Съюза през II тримесечие срещу 0,8% за България, но различията между страните може да се влияят от икономическа структура, обхват на наблюдението и методологични бележки. Не можем да преведем разликата от 1,2 пункта като точен брой „липсващи“ свободни работни места у нас. Такъв контрафактичен брой би изисквал съпоставим знаменател и много по-силни предпоставки. Полезният извод е ограничен: българският публикуван коефициент е под общия за ЕС през този период.
Какво означават тези данни за търсещите работа
За човек, който търси работа, секторната картина е ориентир къде има отчетени свободни позиции в национален мащаб. Тя не казва дали позициите са в неговия град, подходящи за квалификацията му или все още отворени днес. Дори сектор с висок коефициент не гарантира по-лесно назначаване за всеки кандидат. За конкретни решения трябва да се проверят актуалните обяви, изискванията, заплащането и работодателят. Статистиката е за национален момент в миналото, а не каталог с налични предложения.
За работодател абсолютният брой в неговия сектор дава приблизителна картина на конкуренцията за работна сила, но не измерва директно времето за запълване на конкретна длъжност. Например 3,5% за хотелиерството и ресторантьорството не показва колко седмици ще отнеме подбор за готвач, рецепционист или сервитьор в определено място. Тези професии са различни. Местният пазар, сезонът и условията на труд могат да имат много по-голямо значение от националния среден коефициент.
За читатели, които следят безработицата, е важно двата показателя да останат отделни. Коефициентът на свободните работни места използва работните позиции при работодателите. Коефициентът на безработица описва хора според методология за работната сила. Не можем да извадим единия процент от другия и да получим „дефицит на кадри“. Възможно е свободни места и безработни лица да съществуват едновременно заради несъвпадение на умения, местоположение, заплащане и редица други условия, които този набор не идентифицира.
Методология и ограничения
Извлякохме от XLSX файла на НСИ редовете за I тримесечие на 2026 г. за 19 икономически дейности плюс общия ред. За всяка дейност проверихме свободните места, заетите места и публикувания закръглен коефициент: 60 числови клетки. Сборът на секторните свободни места и сборът на заетите се равняват точно на съответните общи стойности. Преизчислихме коефициентите с формулата свободни/(свободни+заети)×100 и допуснахме отклонение до 0,05 пункта заради официалното закръгляне до една десетична позиция.
Собствените секторни дялове използват 20 869 като знаменател за свободните и 2 299 112 като знаменател за заетите места. Разликите между дяловете са в процентни пункта, а не процентни промени. За националния по-нов контекст използвахме отделното съобщение на Евростат за II тримесечие на 2026 г. Неговите национални числа не се използват за оценка на липсващите Q2 секторни бройки. И двете статистики подлежат на ревизия; НСИ обозначава Q1 стойностите като предварителни.
Показателите са моментна снимка към края на тримесечие, не общ брой обяви или назначения за целия период. Публикуваните национални категории не дават град, професия, образование, заплата, продължителност на търсенето или качество на работното място. Не твърдим причинно защо даден сектор има висок коефициент. При следващия подробен набор първо ще проверим дали НСИ е ревизирал I тримесечие, след това ще сравним Q2 по еднакви секторни дефиниции. Изходният файл и SHA-256 отпечатъкът са запазени за възпроизводимост.
Често задавани въпроси
20 869 свободни места значи ли толкова нови обяви?
Не. Това е брой свободни работни места към края на I тримесечие по наблюдението на НСИ. Онлайн обявите могат да се дублират, да не обхващат всички позиции или да се появяват и изчезват многократно през периода. Броят на назначенията също е друг показател.
Защо хотелите са първи и по брой, и по коефициент?
НСИ отчита 3679 свободни позиции и 3,5% коефициент в сектора за същия момент. Данните сами по себе си не доказват единствена причина. Сезонност и текучество са възможни обяснения, но за причинен извод са нужни други изследвания.
Има ли секторни данни за II тримесечие в тази статия?
Не. Към последната проверка използваният национален XLSX дава секторна разбивка за I тримесечие на 2026 г. Евростат публикува по-нов национален коефициент за II тримесечие, който е показан отделно, без да му приписваме секторни стойности.
Източници и проверка на данните
- НСИ: работни места и коефициент по икономически дейности — официален XLSX за I тримесечие на 2026 г. и дефиниции.
- Евростат: коефициент на свободните места през II тримесечие на 2026 г. — национални редове за България и ЕС.
