Износ и внос на България през 2026 г.: къде е дефицитът

От януари до юли 2026 г. България е изнесла стоки за 27 144,6 млн. евро и е внесла за 34 539,6 млн. евро според предварителните данни на НСИ. Разликата е отрицателно стоково салдо от 7 395,0 млн. евро. Най-важното разграничение е географско: 6 411,4 млн. евро от отрицателното салдо са в търговията с държави извън ЕС, а 983,6 млн. евро са в търговията с ЕС. Тези стойности описват стоки по методиката на НСИ, не всички плащания на страната към чужбина.

В статията показваме седемте месеца поотделно и разделяме салдото на ЕС и трети страни. Добавяме собствени изчисления за дела на всеки географски поток, месеци с дефицит над един милиард евро и стокови групи с най-големи отрицателни баланси. Използваме само стойности за 2026 г. от една публикация на НСИ, за да не смесим различни предварителни версии на данните. Не превръщаме националната статистика в съвет за конкретен вносител или износител.

Ключовите числа за януари–юли 2026 г.

• 27 144,6 млн. евро износ на стоки по цени FOB и 34 539,6 млн. евро внос по цени CIF.
• −7 395,0 млн. евро е общото стоково салдо в тази серия: износ минус внос.
• 86,7% е аритметичният дял на отрицателното салдо с трети страни от общото отрицателно салдо; и двата географски потока са на минус.
• 45,9% от стойността на вноса е от трети страни, докато те получават 34,8% от стойността на износа.
• 4 от 7 месеца имат отрицателно стоково салдо над 1 млрд. евро: март, април, юни и юли.
• −2 654,5 млн. евро е балансът с трети страни в групата минерални горива и масла; това е стойностен баланс, не физическо количество.

Износ, внос и салдо по месеци

Нито един от седемте месеца няма положително общо салдо в тази таблица. Най-големият месечен недостиг е през март: 1 410,3 млн. евро. Тогава вносът е 5 540,6 млн. евро, а износът 4 130,3 млн. евро. Най-малкият отрицателен баланс е през февруари: 796,7 млн. евро. Това не означава, че през февруари търговията е била слаба или силна сама по себе си; салдото е разлика между два големи потока, които трябва да се разглеждат заедно.

Юли завършва с 4 063,0 млн. евро износ и 5 089,9 млн. евро внос, тоест салдо −1 026,9 млн. евро. От него −950,0 млн. евро са в търговията с трети страни и −76,9 млн. евро с ЕС. През юни стойностите са съответно −949,0 и −58,1 млн. евро. Двата последователни месеца изглеждат сходни по общо салдо, но това не е достатъчна основа да се обяви стабилизиране до края на годината: публикувани са само седем месеца, а данните подлежат на ревизия.

Износът е най-висок през юни: 4 171,3 млн. евро, а вносът е най-висок през март: 5 540,6 млн. евро. Не сравняваме върховете като доказателство, че един месец е „най-добър“ за икономиката. НСИ отчита номинална стойност на стоките; тя може да се променя заради количество, цени, валутна оценка и продуктова структура. Таблица само със стойности не позволява тези ефекти да се разделят. Затова и нямаме извод за физически обем или реален растеж от тези седем реда.

ЕС срещу трети страни: къде е отрицателното салдо

Към ЕС са насочени 17 694,6 млн. евро износ, или 65,2% от общата стойност. Вносът от ЕС е 18 678,2 млн. евро. Това оставя дефицит от 983,6 млн. евро. Извън ЕС износът е 9 450,0 млн. евро, а вносът 15 861,4 млн. евро, което дава значително по-голям отрицателен баланс. Географските салда се сумират до общото, защото ЕС и трети страни са две неприпокриващи се части на тази таблица.

Третите страни са 45,9% от стойността на вноса, но само 34,8% от стойността на износа. Разликата между двата дяла е 11,1 процентни пункта. Това е по-ясно описание на дисбаланса от самостоятелен списък на големи партньори. Не следва обаче извод, че вносът извън ЕС сам по себе си е нежелан: той може да включва енергия, суровини, машини и други входове за производство или потребление. Данните не измерват добавена стойност, печалба или полезност.

Аритметично третите страни формират 86,7% от общото отрицателно салдо за седемте месеца. Тук тази формулировка е валидна, защото и балансът с ЕС, и този с трети страни са отрицателни. Ако единият поток беше на плюс, деленето на отрицателните баланси можеше да даде подвеждащ дял над 100%. При бъдещи обновявания ще проверяваме знака на двата компонента, вместо механично да пренасяме процента в нов период.

Месечната структура също не е еднаква. През януари ЕС е близо до баланс с −13,1 млн. евро, докато трети страни имат −932,0 млн. евро. През март ЕС е −453,5 млн. евро, а трети страни −956,8 млн. евро. През април отрицателното салдо извън ЕС достига 1 186,5 млн. евро, най-голямата месечна стойност за тази географска група сред седемте месеца. Това показва защо националният сбор може да скрие различни месечни роли на двата пазара.

Кои стокови групи стоят зад салдото с трети страни

Минералните горива и масла имат износ 1 100,5 млн. евро и внос 3 755,0 млн. евро, тоест салдо −2 654,5 млн. евро. Суровите материали без горива имат −1 675,7 млн. евро, а машините, оборудването и превозните средства −1 559,6 млн. евро. Това са трите най-големи отрицателни групи по абсолютна стойност в тази разбивка. Те не са три причини, доказани от статистиката; таблицата показва счетоводното разпределение на стойността, не моделира защо са възникнали покупките или какво се произвежда от внесеното.

Положителни салда има при храните и живите животни (+266,7 млн. евро), химичните вещества и продукти (+197,6 млн. евро), разнообразните готови продукти (+102,8 млн. евро) и животинските и растителните мазнини (+75,4 млн. евро). Ако просто съберем само отрицателните редове и ги разделим на общия дефицит, ще пренебрегнем положителните редове, които частично ги компенсират. Затова показваме пълната таблица с десет групи. Тя се сверява с −6 411,4 млн. евро общо салдо с трети страни.

Стоковите групи са по международната класификация SITC. Например „машини, оборудване и превозни средства“ е широка група, а не брой внесени леки автомобили. Секторният баланс не казва и какъв дял от вноса е окончателно потребен в България. Част от внесените суровини или компоненти могат да влязат в последващо производство, но от тази таблица не знаем точно колко. За оценка на производствени вериги, добавена стойност и специализация са нужни други набори данни.

Търговски партньори извън ЕС: различни баланси

Турция и Китай са два големи отрицателни индивидуални баланса в показаните партньори: съответно −2 799,3 и −2 411,3 млн. евро. Заедно това са 5 210,6 млн. евро отрицателни двустранни салда. Не наричаме тази сума „дял от всички вносни стоки“, защото балансът е износ минус внос, а не обем на вноса. Не я превръщаме и в изчерпателно обяснение на общия дефицит: с други партньори има и отрицателни, и положителни баланси, които се компенсират.

Със САЩ балансът в таблицата е +116,6 млн. евро, с Обединеното кралство +224,8 млн. евро, а със Сърбия −80,8 млн. евро. Положително двустранно салдо не означава, че българска фирма автоматично печели от тази търговия; отрицателно салдо не означава, че конкретен вносител е на загуба. Това са стойности на стоки, изпратени и получени между държави. Партньор е страната, към която стоката е изпратена или от която е получена според определението на НСИ.

Оригинален анализ на Смятай

Преписахме месечните стойности от таблица 1 и проверихме три равенства за всеки месец: износ ЕС плюс износ трети страни равно общ износ, същото за вноса и за салдото; износ минус внос равно салдо за всяка географска част. Седемте месеца се сумират до 27 144,6 млн. евро износ, 34 539,6 млн. евро внос и −7 395,0 млн. евро салдо. Десетте стокови групи от таблица 4 се сумират отделно до стойностите за трети страни. Това е проверка срещу грешка при преписване, не независима оценка на официалната статистика.

За всеки месец изчислихме каква част от абсолютната величина на общия отрицателен баланс идва от трети страни и какъв процент от вноса е покрит от износ. Първият показател е смислен тук, понеже и двата регионални баланса са на минус през всички разгледани месеци. Вторият е отношение между две номинални стойности, а не показател за рентабилност или самодостатъчност. Изчислихме и колко от седемте месеца имат дефицит над 1 млрд. евро, за да отделим най-големите отклонения от средния месечен ритъм.

Преизчислихме още дяловете на ЕС и трети страни в общия износ и внос. Така виждаме, че извън ЕС е по-малката част от износа, но много по-голяма част от вноса. За стоковите групи показваме всички редове вместо класация само на най-големите дефицити, за да не скрием компенсиращите положителни салда. При партньорите изрично оставяме списъка като избор от седем държави, защото иначе читателят би могъл неправилно да го вземе за пълна географска разбивка.

• Месечно салдо: износ FOB минус внос CIF за същия месец и географски обхват.
• Дял на трети страни в отрицателното салдо: 6 411,4 / 7 395,0 × 100 при два отрицателни компонента.
• Дял на трети страни във вноса: 15 861,4 / 34 539,6 × 100.
• Покритие на вноса с износ: износ / внос × 100; не е измерител за печалба.
• Проверка: месечните и секторните редове се сверяват с официалните седеммесечни общи стойности.

Какво означава това за фирма, която купува от чужбина

Националното салдо е контекст за търговските потоци, но не е калкулатор за себестойността на една доставка. За фирма са важни конкретните фактура, договорената валута, транспорт, застраховка, мита при приложим режим, данъци и срокове на плащане. Нито −7,4 млрд. евро национален баланс, нито балансът с отделна страна посочва тези разходи. Особено важно е да не се приема, че всяка доставка извън ЕС има еднакъв митнически режим; той зависи от стоката, произхода и приложимите правила.

Когато фактурата е в различна валута, валутният калкулатор може да послужи за ориентировъчно преизчисление на конкретна сума. Той не черпи стойности от националната таблица и не определя договорен банков курс или вносни такси. Ако искате да проверите начислен ДДС по конкретна цена, ДДС калкулаторът е отделен инструмент за аритметика; той не замества данъчна преценка дали и как се прилага ДДС за конкретна международна сделка.

За износител националният износ от 27 144,6 млн. евро не е пазарен дял или прогноза за поръчките на фирмата. Дори българският износ за даден партньор да е голям, достъпът до този пазар зависи от продуктовата ниша, регулаторни изисквания, конкуренция и логистика. Статията може да помогне при първоначална ориентация къде е концентрирана стойността на потоците, но не избира държава за продажба и не доказва търсене за определен продукт.

Методология и ограничения

Използваме НСИ, таблица 1 за общите потоци и регионалното им разделение, таблица 3 за избраните партньори и таблица 4 за стоковите групи с трети страни. Стойностите са предварителни към 11 септември 2026 г. Вносът е оценен по CIF, който включва стойността до границата при използваното статистическо определение, а износът е FOB. Тази асиметрия е част от официалния показател. Не я „поправяме“ чрез произволно изваждане на транспортни разходи.

Номиналните стойности в евро не показват сами по себе си дали физическото количество стоки е по-голямо. Цените и структурата на стоките могат да променят общата стойност. Положително салдо в категория не е печалба на производителите, а отрицателно салдо не е дълг, който всяко домакинство плаща. Статистиката обхваща стоки, не услуги. Не включва като отделен показател доходите от туризъм, ИТ услуги или други компоненти на платежния баланс.

БНБ публикува свой платежен баланс за юли 2026 г. с различен показател за търговския баланс: −6 506,9 млн. евро за януари–юли. Не смесваме тази стойност с −7 395,0 млн. евро от таблицата на НСИ. Двете институции публикуват различни статистически серии и оценки; в нашите таблици последователно използваме само конкретния ред на НСИ (FOB/CIF). Съпоставка между методологии изисква отделен анализ на корекциите и оценката на вноса, а не твърдение, че едната институция греши.

При някои редове е възможно разлика от една десета от милион евро при сбор на закръглени компоненти, за което НСИ изрично предупреждава. Затова проверките на входните CSV файлове допускат само такава малка аритметична разлика; не закръгляме баланса до впечатляваща, но неточна цяла сума в основните таблици. Използваме около 7,40 млрд. евро само като читателски ориентир в изображението и винаги даваме точната публикувана стойност 7 395,0 млн. евро в текста.

Данните към юли не описват края на 2026 г. Следващата актуализация ще е при публикуване на ново месечно съобщение от НСИ или при ревизия на съществуващите редове. Тогава ще презаредим целия период от една актуална версия, ще повторим месечните и секторните сверки и ще променим заглавието според последния наличен месец. Няма да добавяме бъдещ месец към стар набор, ако междинните стойности са били преработени.

Често задавани въпроси

Дефицитът означава ли, че България е „загубила“ 7,4 млрд. евро? Не. Стоковото салдо е статистическата разлика между стойността на изнесените и внесените стоки за периода. То не измерва печалба, бюджетен резултат или еднократна парична загуба. За по-широк външен баланс трябва да се гледат и услугите, доходите и останалите статии в платежния баланс.

Защо има различно число в съобщението на БНБ? Защото тук използваме стоковата таблица на НСИ с внос CIF, а БНБ публикува статистика за платежния баланс с различни методологични корекции. Затова цитат от едната серия не се заменя механично с цифра от другата. Винаги проверявайте институцията, обхвата, периода и оценката на вноса до числото.

Какво включва „трети страни“? В тази разбивка това са партньорите извън Европейския съюз. Таблицата за избрани индивидуални страни е само част от тях и не може да се събере до общия резултат. Официалната дефиниция за партньор е страната, към или от която стоката е изпратена или получена, а не непременно мястото, където е произведена всяка вложена част.

Източници и проверка на данните

• НСИ: Търговия със стоки с трети страни и ЕС, предварителни данни до юли 2026 г. — основен източник, таблици 1, 3 и 4.
• БНБ: Платежен баланс, юли 2026 г. — само за разграничение на различната серия за търговския баланс.

Автор: Иво Георгиев. Разработчик и техническа проверка: Деян Георгиев. Последна проверка: 25 септември 2026 г. Входните месечни, секторни и избрани партньорски стойности са от НСИ; дяловете, сверяването, броят месеци над прага и визуализацията са изчисления на Смятай. Данните са предварителни и подлежат на преразглеждане.